Liquidation

Изкуството е политика представена в символична форма, поради това, че всяка мисъл, а оттам и нейното представяне чрез изкуството, е идеологическа. Използвам фрагментацията, парадоксът и иронията като комуникативен подход. Породената вътрешна нестабилност в картините ми, между означавано и означавaщо, осуетява евентуалната фиксирана или привилегирована интерпретация на образа. Естетическата форма не е цел. Картините в изложбата "Ликвидация": "Действай по инстинкт" ,"Страхът е нашият враг" и "Православно Християнство" са обединени от лаконичната си знаковост, целяща да извика моментална асоциативна реакция. В другите си картини като "Everyone loves to get apllause", "Изяж я с приятели", "Сега с още по-добър шоколадов вкус" и "Get this fееling"привличам вниманието върху манипулативните процеси съществуващи на всички нива в обществото. Противопоставянето на образ и текст създава нови смисли.

В "Ликвидация" използвам значенията, които това понятие може да има в буквален и преносен смисъл. Представям картините в тази изложба като стока за разпродажба, отказвайки да се заигравам с естетизирането им, така присъщо за повечето художници в България.

 

R U Ready, 80 x 100 cm, oil on canvas, 2002 Private collection

 

Eat Her With Friends, 82 x 100 cm, oil on canvas, 2002 Private collection

 

Everyone Loves To Get Applause I, 120 x 100 cm,oil on canvas, 2002

 

Everyone Loves To Get Applause II, 50 x 70 cm, oil on canvas, 2002

 

My Baby Is A Little Terror, 80 x 59 cm, oil on canvas, 2002 Private collection

 

Fear Is The Enemy, 200 x 107 cm, oil on canvas, 2003

 

Act On Instinct, 180 x 110, oil on canvas, 2003

 

Now With More Better Chocolate Taste, 100 x 70 cm, oil on canvas, 2004

 

Orthodox Christianity, 200 x 107 cm, oil on canvas, 2003

 

Right Here, Right Now, 104 x 150 cm, oil on canvas, 2002

 

The Big Game, 60 x 45 cm, oil on canvas, 12.2001 Private collection

Живописта на Антон Терзиев, както и работите на редица художници със сходни настроения са ярко доказателство за съществените промени в българското изкуство в годините на прехода и за един от качествено различните нови модели, чрез които то се изразява. Той е типичен художник за своето поколение и същевременно се откроява с изразителността на творбите си.

В своите картини Антон Терзиев събира две визуални конвенции - дигитално-медииния образ на съвременността от една страна и живописта, чрез нейните класически средства и вечна проблематика от друга. Това събиране е забъркващо и хлъзгаво за тълкуване, защото в самото си целеполагане е нонсенс. От една страна сюжетите, знаците и текстовете, които изобразява подлежат на светкавично розпознаване: това са медийните образи, масовите образи с техния примитивизъм, опростена и манипулативна реалност. От друга страна тези образи са потопени в една по класически "сочна" живописна тактилност на атомарно ниво, коята си "спомня" за вътрешната стойност на собствено живописното и така по някакъв начин прави тези банални медийни образи "исторически значими". Манипулативното и "само­разбираемо" по природа бива въвлечено в една "висока" манипулация, тази на живописта, коята е еднакво иронично игрова и произволна, както към масовия образ и текст така и към самата живопис. Ниското бива издигнато до високото и обратно високото е сведено до изразител на ниското. Резултатът е двусмислена игра и дори анхилация на възможността за "нормален прочит". Така методът на тази живопис води естествено до въвеждането на съмнения и задаване на въпроси. Един от тях е за стратегиите на съвременното изкуство. А това е съществен въпрос, който малцина съвременни български художници успяват да поставят талкова качествено, както това прави този автор.

Антон Терзиев настоява, че "изкуството е политика представена в символична форма". И настина "безсмислеността", коятотой постига в своята стратегия на контрастите и нестабилността е автентично политическа. В рамките на кантролирания произвол, който може да си позволи един мислещ и много талантлив художник, който е само на 26 години.

Руен Руенов