National Autumn Exhibitions, Plovdiv 2020

 

installation view: Balabanov house, Plovdiv 2020

Произведенията на Антон Терзиев от цикъла „Тихи бунтове“ ползват своеобразен кинематографичен подход към разказа. Нагласата на този подход възприема кадъра като момент, разположен сред действието в неговата континуалност, но и отстранен, дори отчужден от последователната продължителност на случващото се. И тук детето присъства като персонаж, но с вклиняването на междинния момент насред действието в изображението нахлува сепваща двойственост, разполагаща се между наивното и зловещото. Във връзка с това клаустрофобичният фокус върху конкретните „ничии“ пространства, допълнен от преднамерената жестикулация и изражение, напластява дозирана враждебност, радикално отстранение и вътрешна агресия. Терзиев също търси измеренията на съвременната фотографска иконография, но се насочва не към толкова към кадрирането, колкото към надграждането на цитатност, която свързва последователно стереотипни нагласи, образи и знаци. Тази цитатност отнема илюзиите за проникването във вътрешния свят, като извежда такива състояния, които в действителност са външни, матрично произведени и надградени върху изображението на човека. Проф. д-р Галина Лардева / Национални есенни изложби, Пловдив 2020

 

The works of Anton Terziev from the series Quite Riots adopt a kind of cinematic approach to the narrative. The arrangement of the approach perceives the still frame as a moment located amidst the action in its continuity, but also removed, even alienatedfrom the consistent duration of what is happening. Here, too, the child is present as a character, but with the wedging of the intermediate moment in the middle of the action, the image is invaded by a startling duality, located between the naïve and the sinister. In the regard, the claustrophobic focus on the specific “nobody’s” spaces, complemented by the deliberate gestures and expression, layers a dosed hostility, radical removal and internal aggression. Terziev also seek the dimensions of the contemporary photographic iconography, but he focuses not so much on the framing, as on the building on of a citationality, which consistently connects stereotypical attitudes, images and signs. This citationality takes away the illusions of penetrating the inner world by bringing out such states that are in fact external, matrix-prodused and build  over the image of the man. Prof. Galina Laradeva Ph. D / National Autumn Exhibitions, Plovdiv 2020