Quite Riots II

Quite Riots II - oil on canvas, 195 x 140 cm, 2018. Photo: Vasil Tanev. Private collection

 

Може би ще бъде бунт след няколко години, когато момчето от картината навлезе в пубертета и започне да мисли критично. Сега е все още на вълната на неподправеното щастие да правиш каквото си искаш – като да палиш фойерверки там, където трябва да горят църковни свещи. Направих портрет на сина си сред интериора на ортодоксална църква, за да съпоставя „вярата” в нейното религиозно значение, на „вярата” разбирана като „убеждение” или като „знание”.
Не само ролерите намекват за неприемливо поведение, не е случайна пънкарската прическа, нито текста на фланелката. Рисувайки мислех и за себе си на неговата възраст – през 1984 в България все още е недопустимо да вярваш и в Християнството и в Пънка. Но това също е и годината на книгата на Оруел. Даниела Радева

В “Тихи бунтове” Антон Терзиев скъсява дистанцията между портрета и автопортрета, настоящето и миналото.
Синът му е нарисуван в различни ситуации, моменти от формиращите му години. Но не буквално. Тук Терзиев поглежда и към собственото си детство. Той проследява как се променят понятията за свобода, безгрижие, отговорност, вина. Безвременността е нишката между работите в тази селекция. Може би за да покаже, че този период не е чак толкова различен между поколенията? “Истинският” живот изглежда като нещо голямо, далечно и страшно, но едновременно с това преборимо, поне във фантазията. Един удар с прашката и врагът е на земята.      
Извън съвременното изкуство, Антон Терзиев е от първите киноблогъри в България. В този ред на мисли,  лесно може да си представим картините тук и кинематографично, като части от по-голяма история – защо кучето в “Тихи бунтове 3” гледа към нас? Знае ли момчето какво изобразява свастиката на дланта му? На колко години си “твърде стар, за да умреш млад”? Историята зад изложбата продължава в главите ни. Следващите кадри са интерпретациите ни на тези въпроси, а кодът към разбирането им е да ги припознаем с неразрешените въпроси от собственото ни детство. Ако не можете, значи потискате нещо. Светослав Тодоров

Quite Riots I, III
Quite Riots sketches

Installation view: Quite Riots exhibition, Contemporary Space, Varna, 2019. Photo Bilyana Rubinova

ПОГЛЕД В ДЕПОТО (или “Колекционирайте съвременно!”), колекция Николай Неделчев, куратор Мария Василева, Пловдив, 2019

Look at the depot (or "Collect modernity!") Foto: Savina Trifonova