Hidden Games IV
Hidden Games IV - oil on canvas. Size: 120 x 100 cm, 2017, Anton Terziev. Photo: © the artist. Nikolai Nedelchev collection
Публикувана в бр 21 - 06.2019 на сп АРТИЗАНИН
“I think therefore I play” is an aphorism I heart by chance that sticks with me in the most needed times. An idea coming not from a philosopher but a phootballer. An idea by a homo sapiens who happens to be homo ludens if you are reading the fine print.
“I think therefore I play” is a simple yet elegant sign off to the bestseller biography of the famous football player and a perfect example for the versatility of meaning. An example for a double meaning in the political context as well. The game here though has quite the field and the score has an enormous magnitude for different social groups around the world and that's what interests me as a painter. Today games are played constantly, games with a prize pool in which people are drowning.
But let us get back to the game at hand, the game which is a long lasting fascination and an interest to me. I`m eager to tackle the broad spectrum of meanings coming from this single, yet multilayered word - game. The Olympic ones, the children ones and of course the ones that have nothing to do with rules, keeping score or arriving to a winner.
The aphorism of the football player is a mere word play keeping up with the need of the market. Quite evident is that the footballer doesn't have anything to do with the Platon`s genesis of the game. Everyday such a word play can and will be seen all over the media channels. A slogan sells us by playing with our conceptions for meaning. A game in which the more arrogant the writer the better the attention. Advertising has gotten more sinister and to achieve so it has changed the rules of the game or even more so it has changed the game. Today we are not motivated by reason but rather by cheap thrills so the game in which we are involved has ever changing rules and a clock that is always running fast.
The game is just a form of communication but do the players tune in to the same frequencies? How many games are there in the global political game board? Who keeps score and who uses it to gamble? From whom are these games hidden? We can see that there is something going on, we see the passes, sometimes even can read the offside but never can we witness the game in whole. It is not for the everyday spectator even if this spectator is also a pawn on the field.
Our fear of not having entire control over our lives pushes us in thinking that someone somewhere is playing a hidden game. And there isn't any fairplay.
But “Hidden games”* don't end here there are numerous connotations that are yet to be explored.
What are the political boundaries of the Game? Shared rules make up the world where we operate. Physically or mentally, self conscious or not, you will be submitted under the game's goals and rules and invited to the field. And this field can be spread from the four walls of a office to the borders and a country or even a continent. Determining the layout of the play field gives the players a grasp of their potential in the game.
Hidden Games IV -detail. Photo: © the artist
Скришни игри
Мисля, следователно играя е афоризъм попаднал ми случайно, но в необходимото време. Мисъл дело не на философ, а на футболист*. Мисъл на един homo sapiens, който е homo ludens по силата на договор.
Ефектно-плоската конструкция е красиво окончание на бестселър-биографията на въпросния спортист и прекрасна илюстрация за слепването и употребата на различни по предназначение смисли. Пример за игра в политическата етимология на понятието. Игра, в която обхватът на поразяване винаги е различен по резултат, но еднакво интересен за изследване от мен като художник. (Заниманието на художника впрочем често заслужено се омаловажава с обвинение в злоупотреба, тоест в игра със сродна манипулативност.)
Но да се върна на терена на играта, тази, която е обект на дългосрочния ми интерес.
Интересува ме да работя със съвременно-широкото приложение на думата игра. Това, което покрива различните нюанси на движение или действие, които само пожелателно и матафористично могат да имат общо с играта в олимпийския и педагогическия й смисъл.
Афоризмът на футболиста е безобидно-прозрачен езиков трик, продиктуван от нуждите на пазара. Ясно е, че той няма предвид произхода на играта по Платон. Ежедневно ни разминават стотици такива семантични фокуси. Слоганите продават, чрез игра с нашите идеи за понятията. Профанно- забавна игра, в която колкото по-арогантен е копирайтът, толкова повече секунди внимание от нас възбужда. Невро- маркетинг стратегиите обаче имат отношение към работата ми, само доколкото попадат в дълбоката сянка на Скришни игри**.
Играта е форма на комуникация, но една и съща игра ли играят играчите й? Колко видове игра има в глобалното поле на политически експерименти? И кого ползва резултатът им? Какво и от кого крият скришните игри? Какво опитомява тази фраза? Дали чудовище с аморфна форма, или пък е приятелско намигване, съучастнически знак, някакво негласно договаряне?
Страхът от липсата на така желания контрол над съдбата ни често ни кара да подозираме някого в скришна игра. В игра без феърплей.
Но „скришни игри“ може да има и много други конотации. Зависи от характера на обектите на желание, и от желанието между субектите.
Какви са политическите граници на Играта? Споделеният правилник, в коя да е дейност регулира движението на индивида. Физически или ментално, осзънато или не, подчинението към играта е задължително условие. Зададеният норматив рамкира терена за изява – а теренът, географски, може да се простира от кубатурата на офис до контурите на държава, континент. Виждайки границите си човек може да реализира своя потенциал. Но кой освен утопистите на социалното инженерство имат „право“ да му ги сочат?
Има ли споделеност в играта? Кой и с кого си играе във фокуса на публично-достъпния терен? Всички ли сме играчи? И има ли разлика между играчите?
Интересува ме състоянията на културен солипсизъм и състоянието на частна съпротива в режима на бифуркация***.
Какви биха били визуалните проекции на мотивирани от политически катастрофи социални вълнения? На социални движения, регулирани от корпоративен интерес в периферията на икономическата „фуния“?
Какво е движението в мъглата на забавлението, бъркаме ли знаци на предупреждение с параноя?
Гореспоменатите и всякакви политически и социо и субкултурни прочити на „скришни игри“ са в интерес за работата ми като художник. Сама по себе си живописната образност, с която в момента работя, се намира в достатъчно интересни взаимоотношения с медийното слепване на бунт и атракция, вдъхновило мотото.
Живописната серия оперира с няколко основни елемента – национални знамена, масовка, челен интернационален образ. Подвеждащата конкретика на всяка отпраща интерпретациите в различна геополитическа посока.
С изключение на Hidden Games 3 във водещите образи от цикъла се разпознават популярни герои от културата на забавлението – най-ефикасният отдушник за съвестта, най-ефективното бягство от морните екзистенциални въпроси. От играчки в ръцете на създателя си, с негово позволение продуктите на забавление еволюират в негова (профанна) съдба.
Катастрофични образи с профетически заряд, есенция и причина за състоянието на колективния дух, удавен в бульон от първични субстанции.
** Във филма Hidden на Михаел Ханеке, анонимен изпълнител посяга на личното пространство на популярна медийна личност. Частен сюжет, знаменател на повечето днешни конфликти.
*** бифуркация (от лат. bifurcus, „раздвоен“) е термин, който се използва в много и различни научни дисциплини и обозначава ситуация, в която настъпва качествено изменение по раздвояване на даден обект или процес.)
Hidden Games I, II, III, V, VI, VII
photo: Stanislav Belovski, Hidden Games exhibition, The Red House Centre for Culture and Debate, 2017
I've always thought that pop culture and the simple day to day affairs around us say so much about our life, about the choices we make, about the consequences they provoke. Also, the act of waving a flag that signifies a national difference, that a piece from the what is available to everybody, can be reserved only for you, has always been giving me a sense of anxiety.
This exhibition puts an accent on both of those topics – the things that make us disconnect or connect to a different narrative than the one we're living in and the things that make us shiver. It encapsulates them in a single moment, in a single painting.
Unplanned, the exhibition opened on the day when Bulgarian writer and dissident Georgi Markov was poisoned in London back in 1978. It's important to remember that art, entertainment and politics often gravitate around the same space. More often than we think.
Svetoslav Todorov - journalist, editor and part-time short story writer
