In the Circle Framework

Yana Kostova, curator


Within-the-Circle comments on art event that happened at the end of 2005, as well as the loud discussions around it directly connected with the activity of Ultrafuturo group. The event was the Ruen Ruenov’s retrospective project “Bulgarian Actionism. Salute Vienna!” at Gallery Circle+ 2005, that was meant to give a historical overview of Bulgarian performance art. What our group did. At the opening reception on 25.11.2005 we made intervention called “In the circle framework” as a critical comment on the exposition, its title and its historical statement. 

We doubt the definitions, the aesthetical and ideological connections that had been constructed by this exposition and the supporting texts. So we considered our duty to pronounce publicly through this action our opinion on the vitality and independence of Bulgarian actionism called by the curator Yana Kostova also wrongly “visual betweens”.

Ruen Ruenov, curator, and Lothar Jaschke (right), Minister-Counsellor with the Austrian Embassy in Sofia, 2005

As contemporary artists, we engage with the way Bulgarian art is defined, analyzed and presented in locally and internationally. We articulate our position through radical gestures, interventions and performances. We believe our activity is important for adequate understanding of the processes in Bulgarian art nowadays.


Unfortunately the public discussion that followed this action was dominated by “white noise” rather than constructive debate. It appeared that there was wide spread opinion among the Bulgarian critics and art historians that the Bulgarian artist had and still has fragmented knowledge and also suffers from late, bad informed and uneducated understanding of the international processes in contemporary art. In critics opinion this results in anachronistic artifacts, imitation and lack of unique artistic platforms, manifestos, theories and movements. This statement that we consider wrong inspired us to try to seduce with our public interventions the non-professional but engaged public to validate it by itself.


We think that the incapability of critics and curators to define and read properly performance and actionist gestures creates vacuum and lack of important elements in the image of Bulgarian contemporary art. One of the most important missing elements is an adequate critique and history of art that uses the body as a basic concept and medium.

Through this kind of actions we want to stress on the autonomy and the socio-political uniqueness of our work that together with other Bulgarian artistic behavior has to be re-situated and re-defined by us and the public.

Text by Ultrafuturo group(Boryana Rossa, Oleg Mavromatti, Katya Damyanova, Anton Terziev, Miroslav Dimitrov), 2005


"Какво се случи и какво не се случи в галерия “Кръг+ “ на 25.11.05?
Непосредствено по време на официалното откриване на "Български акционизъм. Поздрав към Виена!” членовете на групата затвориха в кръг говорителите, като ги «завързаха» с въже, пропито с кръв... Нашата кръв не е сексуален символ за лечение на старческа импотентност, каквато тя е за Херман Ничш! Ние нямаме нищо общо с виенския акционизъм и не изпращаме «поздрав към Виена»! Българското изкуство не е вторично по отношение на «виенското» (задграничното) и ако някой иска да изпраща поздрави на «учителите зад граница», да го прави отговорно и сам със съмишлениците си, но да не го приписва нацялата българска арт сцена! ... Политиката на бойкот, премълчаване, непосещаване и съзнателно омаловажаване се опитва да постави под въпрос съществуването на радикалното изказване в България. Публиката, изкуствоведите, журналистите съзнателно игнорират случващото се, държат се така, сякаш им е било платено за това. Това вакуумиране на общественото пространство, липсата на дискусия и отговорност за изреченото или написаното допринася за тоталната пасивност, неангажираност и чувство за малоценност и вторичност на цялото общество. Това поведениe затваря изкуството в «собствения му кръг» и го превръща в импотентно мърморене на уморени от живота старци! Ние сме млади! Ние сме живи! Ние използваме нашата собствена жива кръв, а не кръвта на стреснати, нещастни животни или темперна боя! Ние не си играем на Елевсински мистерии, ние говорим за неща,
които се случват тук и сега!”