Fire Steps
Fire Steps - Performance by Anton Terziev and Ultrafuturo, 2005. Video DVD 0:31 min, Edition 5+1AP, Anton Terziev. Photo: © the artist. Courtesy of the artist
Featured in
В този пърформънс символично и буквално свързвам бъдеще с минало като пренясям огън с горящите си стъпки. Пърформънсът започва секунди преди да стане 12 часа на старата година и свършва секунди след началото на новата. Обувките ми са намазани със лесногорима смес, която възпламенявам лесно. Кожата на високите обувки изолира първоначално високата температура, но инстинктивният страх прави 20-те секунди на пърформънса ужасно дълги.
Видеото е включено в "Огнени стъпки" - представяне на видеофилми на Антон Терзиев и Катя Дамянова, Дискусионен клуб "На тясно" - Хамбара (2004-2008), ул. "6-ти септември" 22 , съзаден и воден от Венцислав Занков, София, 20 януари 2005
“Помни- Лъжат те, когато ти продават
Идеи за Бога и за Дявола!
Внушават ти параноичен страх от теб самия,
срам от собствените ти мисли.
Имплантират във фрагментарната ти пост-индустрална психика
Схемата , която ще позволи колелата на социало-маркетинговите стратегии да се движат гладко и безпрепятствено.
Представят бъдещето ти като анти-утопичен кошмарен ужас.
Помни- Светът те шиба в мозъка докато си броиш парите в портмонето!
Не се страхувай да влееш бинарния код в кръвта си.
Не се страхувай да напуснеш тялото си.
Не се страхувай –
ще изгориш.”
Анонс за презентация “Огнени стъпки” на Антон Терзиев и Катя Дамянова
В клуб На тясно- Хамбара, 2004
Твърдя че изкуството е политика и произхода на всяка мисъл, а оттам и нейното представяне чрез изкуството е идеологически. В България официалната политика е политика на бойкот, премълчаване, не-посещаване и съзнателно омаловажаване. Това за съжаление поставя под въпрос съществуването на българското съвременно изкуство и анихилира възможноста за “нормален прочит” на реалността .
Когато сама публиката, изкуствоведите и журналистите игнорират случващото се, общественото пространство се вакумира, а липсата на дискусия и отговорност за изреченото или написаното води до тотална пасивност, неангажираност и чувство за малоценност у всички. Затварянето на изкуството в «собствения му кръг» го превръща в импотентно мърморене на уморени от живота старци*
Дигиталния образ на съвременноста, със своите знаци, сюжети и текстове, които подлежат на светкавично разпознаване, поп-иконите със своя примитивизъм и опростена манипулативна реалност, са нещата които едновременно определят ролите ни на участници създатели в тази двусмислена игра. Естествено, определяйки себе си, като съвременен художник, аз автоматично попадам в полето на постмодернизма, но в същото време вярвам, че в съвременния свят артиста, който не иска да бъде просто поредния клоун в обществото на цирка** и иска нещо повече от това да разсмее аудиторията, която очаква поредния комичен номер, трябва да приеме ролята на юродив- т.е човекът, който говори истината и действа без да се интересува от последствията за самия него, без да се преструва, без да се старае да прави кариера, човек, за който скандала и медийното присъствие могат да бъдат само ефективен способ за пропагандиране на идеи, възгледи, обществена, артистична и духовна позиция. Човек, при който изкуството и живота не вървят в различни посоки.
На художникът е изначално присъщ универсализма на артиста. (Аrs- Magna, знанието като универсален метод***) Това обяснява защо различните по методология и средства жанрове на живописта, акционизма и литературата могат да се съвместяват и да работят в една посока.
*- Боряна Росса
** - Олег Мавроматти
***- Раймонд Лулий