Живот на половини

Живот на половини
© Антон Терзиев, автор, 2015
© Ганка Филиповска, редактор, 2015
© Райчо Станев, художествен редактор, 2015
© Издателство Жанет 45, 2015 ISBN 978-619-186-188-0

 

Живот на половини в ателието на художника Станислав Беловски, фото: (ателието на) Станислав Беловски, 2016

Книгата може да бъде поръчана и изпратена с автограф с 15 % отстъпка от коричната цена
Заглавието има номинация за най-добра художествена проза на изд. Хеликон за 2016

Finally it's on! Half Life - short stories, Janet 45
The long awaited book is out. In my opinion, my best book so far. Avaible now at your local bookshop, online retailers, you name it. I expect it to hit the streets much earlier, delays, delays....but trust me it was all worth it. Designed by the one and only Raicho Stanev and studio Nagledna+

Всеки свой разказ, макар и пределно кратък, Антон Терзиев може да развие, ако не в роман, то в значително по-масивен текст. Писателят предпочита да предложи концентриран живот. Понякога го приемаш като напитка, утоляваща нещо повече от обикновената  жажда, друг път разказаната история засяда на гърлото като труден, дори и невъзможен за преглъщане залък. През цялото време си част от живот, който е твой, и същевременно не е, макар чу не само заради това да запазваш интереса си до последното изречение. Дори когато си съгласен да съпреживееш живота на някой от героите, с който дори автора отказва да се идентифицира, дотолкова независими и странни, сякаш влезли по собствено желание, дори неканени, понякога са тези персонажи.
Метафорите, сравненията, както и другите стилистични фигури, използвани от Антон Терзиев в кратките му разкази, най-точно свидетелстват, че той познава в подробности живота на различни социални нива. Затова съвсем естествено при него от луксозния офис, само след една крачка е възможно да затънеш в тинята на всекидневието, или да предпочетеш съвсем различна посока и като шагаловски персонаж да увиснеш във въздуха, преди да се възнесеш към други божествените селения. И допълнителна особеност: авторът си позволява да навлезе в дълбочини, на които читателят изпитва световъртеж, но не от недостиг на кислород, а защото дишането там е съвсем различно. Свързва се с чувство за споделена опасност, или за преживяно приключение.
В „ Живот на половини“ авторът предлага съвсем кратки разкази, каквито някога се търсеха за литературните страници на вестниците. Пишеха ги Дончо Цончев, Янко Станоев, Деян Енев, Виктор Пасков и мнозина други писатели.  Отдавна вестниците нямат литературни страници. И съответно нямат нужда от такива разкази. Затова усилията на автора са насочени, предполагам, към привилегированото, лично за мене,  малцинство ценители на финото изкуство, каквото е писането на кратки разкази.
Героите на Антон Терзиев, обикновено притиснати от обстоятелствата, не се колебаят дали постъпват като добри или не чак толкова добри хора. В желанието си да намерят подходящо място, на което да осигуряват по-нататъшното си съществуване, почти винаги са срещу обичайния поток, ангажирани с всички свои валенции в събитията, тема на разказа. Понякога всекидневието им ги вкарва в заплетени ситуации и отношения, от които отказа, независимо колко героични намерения са имали в началото,  е съвсем естествен. Дори тогава поведението им е по-жизнено и убедително, защото винаги са съизмерими с така наречените обикновени хора. Вероятно затова толкова лесно се преминава към следващата не само кратка, но и пределно автентична история.  

Палми Ранчев

Райчо Станев - художник, автор на илюстрациите и графичното оформление на книгата, в студио Nagledna+ Photo: © Raicho Stanev Encaptured artist: Raicho Stanev

В своя динамичен, непредвидим и остроумен сборник Антон Терзиев е създал пищна, пъстра бродерия от настроения, нестандартни ситуации и колоритни образи. Разказите сякаш са в движение, задъхват се и се надпреварват да изградят плътни, дишащи герои в рамките на няколко страници. Учудваща е лекотата, с която се чете тази хипнотична амалгама от философия, сатира, литературен импресионизъм и романтична антиромантика. Докато поглъщах жадно редовете, имах чувството, че съм попаднал в галерия от картини и просто преминавам от една завладяваща композиция към следващата. Има някакъв особен, живописен елемент в перото четка на Антон. Усещанията и изводите, към които ще ви отведат неговите разкази картини, са далеч от назиданието и зависят от личната интерпретация и вътрешния свят на всеки човек, попаднал в галерията, наречена “Живот на половини”.

Иво Иванов

Прозата на Антон Терзиев търси проход към други светове в лабиринта на градското ежедневие. Банални наглед случки се превръщат в поводи за неочаквани откровения. Тръгвайки от обикновени ситуации, героите на Терзиев достигат до открития, които променят гледната им точка. Странни приключения на духа, които подканят и читателя да види света по различен начин.

Алек Попов

 

Photo: © the artist

Едно текстче за книгата в еgoist.bg
13:31 - Разговор с поета и журналист Радослав Чичев по БНР за книгата, Артефир, Програма Христо Ботев

 

Актьорът Стефан Щерев чете разказа "Животното от ап.9" във формата Пощенска кутия за приказки

 

   Акварел

  Прозрачната тъкан на завесите тонираше слънчевите лъчи в мека септемврийска охра. Голямата чугунена виенска вана с емайлиран корпус натискаше теракотения под с четирите си масивни, извити от бронз лъвски лапи. Под високия таван фриз от гипсови флорални мотиви, облечени в протрит варак, дискретно oбикаляше помещението на банята. Гъст сив килим, застлан под ромбовидно огледало с позлатена рамка и поолющена сребърна амалгама, с характерни за времето на сецесиона черни плетеници като от ковано желязо отвеждаше погледа до тъмносин мъжки панталон. С тесен светлокафяв кожен колан, с все още неизмачкан, но влажен от парата ръб. Под закачалката – бяла фланела с дълъг ръкав скриваше наполовина чифт изсулени с подметките нагоре груби черни подпетени кожени обувки с изтрит форт. Боядисаната в слонова кост дървена врата безшумно се отвори. На прага стоеше слаба двайсет и пет годишна девойка с навити на кок кестеняви плитки и вталена бяла рипсена рокля, стигаща до малки, обути върху бял чорап лачени черни обувки. Дългите блестящи мигли на феята едва сдържаха усмивката на кафявите й очи. Стойката й издаваше търпелива покана. Отпусната на един крак, с  вперен напред поглед и занимаващи се с нещо зад гърба й ръце.
    Макар и с лице към вратата, момчето във ваната първоначално не забеляза чуждото присъствие. То продължи да рита с крака току до ръба едри късове пяна, от време на време се потапяше под повърхността им, за да изпръхти самодоволно секунда по-късно облак пръски. 
    Издънка от Югозападна България, без софийско гражданство или капка партиен „сок“ в родословното дърво, магарето в разкошната стогодишна виенска вана едва ли щеше някога да има късмета да припари до елитната столична Художествена гимназия, хеле пък шанса да се изучава в нея, ако не беше необяснимата за него подкрепа на благосклонния му настойник и неговото семейство. Високообразован, достопочтеният председател на Синода на БПЦ имаше прагматична и непоколебимо усърдна съпруга от Ямбол и прекрасна дъщеря. Литературно дарование, вече записано в Сорбоната. Във всички възрасти на момчето това момиче си остана фантазно забулено, по детски близко и по детски далечна любима.

    - Никоола...
    Гласът на момичето бе с  престорен укор, но успя да предизвика вълнение, което изхвърли от раз няколко кофи вода към бронзовите нокти на лъвските лапи. Отчаяните опити на момчето да скрие розовата си голота чрез упорити загребвания само доразкъсаха сапуненото одеяло и предизвикаха сподавен кикот.
    - Тръгвам за Париж – стъпило крачка напред, момичето притвори вратата зад гърба си. - Какво искаш да ти пратя за първия учебен ден?
      Сърцето на малкия художник, хванат натясно, щеше да изскочи навън като изстискана от туба боя. Мъжки отметна мокрия перчем от сините си очи и тросното натърти – “Акварел!”, след което категорично прегърна кльощавите си колене.
     Усетът му към цветовете най-вероятно идваше от баща му - сертифициран и високо тачен от колектива бозаджия. В залеза на кариерата си той имаше навика да забавлява своя малчуган, като му показва на слънцето разноцветните дъна на бутилки от 250 милилитра с безалкохолни течности, продукт на модернизирания бивш бозаджийски цех.
С родното му място го свързваше набъбващо количество рисунки в дебел скицник. Листите преливаха от насядали пред къщите си сбръчкани като костенурки баби. С пендари, забрадки, сукмани и мотащи се в налъмите им дребни пернати. Неукрепналите четка и перо на момчето все още не позволяваха индустриалният прогрес на непрестанно развиващия се град да го погълне.

– А-ква-рел –  унесено, сякаш на себе си повтори момичето, навеждайки се над падналата детска фланела на излизане.
    Час преди началото на първия учебен ден момчето избута с босите си крака дискретно оставен до чехлите му пакет с пощенски клейма в срещуположните ляв и десен ъгъл и с канап накръст. То отривисто разкъса гланцираната хартия и в ръцете му се озова цветна картонена кутия с комплект акварелни моливи –  безпрецедентна ексцентричност за географските ни ширини. Престижната златна емблема на марка Sennelier момчето, разбира се, изобщо не регистрира. Вниманието му бе ангажирано изцяло в гадаене какви ли чувства са кодирани в моливните заврънтулки, изписали грижливо „за Никола“.
     Усърдието и заложбите на момчето през годините му спечелиха уважението и завистта на родната гилдия. Докато феята, пратила му акварела, си спечели не само уважение от щедрата читателска публика по целия свят, но и купища пари. Много семестри и много вода изтече от дъното на старата виенска вана с бронзови лъвски лапи, но те, Дикенсовото хлапе и крехкото дарование от сой, повече не се видяха.
    Той така и не разбра кой задигна френските му моливи още преди тенекиеният звънец да издрънчи в края на първото междучасие.