Local Heroes

Местни герои, разкази“Local Heroes” is a book for the streets – from the sadden corners of the dark Sofia ghetto to the golden bathed alley of the imagination. ‘ Local heroes” is a book about the feeling – from the kind despise of the boring to the graceful empathy of the unique. But mostly “Local Heroes” is a book for the people.

A poet, who works with his words like a tired, but tough boxer…A meek insane ready to burst…One unpretentious painter, who hasn`t forgotten to dream….One more unpretentious painter, who draws his friends like gods and emperors…A midget, who is trying to get in an elevator to the Bulgarian National Television…A busty English teacher, who is ready to take home someone so she can replace her runaway cat…A porter, who can`t stop humming a forgotten Cuban melody…Two friends, who unknowingly get in a dance of hazard, Indian cuisine and a baseball bat. And countless girls: “ savage beasts”, “ small princess”, “tamed panther”, “ stunning innocent dolls”, “ night butterflies”, “ show-hetero” , “greyhounds with silk dresses and dilated pupils”.

Some of the stories in this book are more like essays, others are like guides and there are some, who are begging and praying for filming. But they are all good, some are disturbingly good, and some are making me angry because I haven`t thought of them.

Bogdan Rusev

Местни герои, разкази, 2010

Kнига за улиците – от безутешните пресечки на мрачните софийски гета до окъпаните в златна светлина крайбрежни алеи на въображението. „Местни герои“ е и книга за чувствата – от добродушното презрение към безинтересното до нежната съпричастност с уникалното. Но най-вече, „Местни герои“ е книга за хората.
Един слам поет, който работи с думите като уморен, но все още жилав боксьор... Един кротък луд, навит като стоманена пружина... Един непринуден художник, който не е загубил умението да мечтае... Още един непринуден художник, който рисува приятелите си като богове и императори... Едно джудже, което иска да слезе с асансьора в мазето на българската национална телевизия... Една пищна преподавателка по английски, която е готова да приюти някого на мястото на избягалия си котарак... Един хамалин, който не може да спре да си тананика забравена кубинска мелодия... Двама приятели, които неволно се включват в опасен танц за хазарт, индийска кухня, флекс и бейзболна бухалка. И безброй момичета: „хищни зверчета“, „малки принцеси“, „опитомени пантери“, „зашеметително невинни кукли“, „нощни пеперуди“, „шоу-хетери“, „кошути с копринени рокли и разширени зеници“.
Някои от разказите в тази книга са по-скоро есета, други са по-скоро пътеписи, а трети плачат и се смеят за филмиране. Но всички са добри, някои са адски добри, а за няколко от тях ужасно ме е яд, че не съм ги написал аз. Богдан Русев

Местни герои
© Антон Терзиев, автор, 2010
© Богдан Русев, редактор, 2010
© Любомир Димитров, илюстрации, 2010
© Издателство CIELA, 2010 ISBN 9789542807285

 Илюстрации: Любомир Димитров:

 

 

 

 „Местни герои“, издателство Сиела, 2010 г. Илюстрации: Любомир Димитров

Натюрморт с UV фактор

 „Докато се усмихнеш и вече си се озъбил.”

градски фолклор

В края на лятото сякаш автокъщите от цялата страна са се наговорили да излязат на магистралата и да превърнат пътя до морето в шоурум на машинния разум. Или да поставят рекорд за най-дълга лимузина (София - Бургас е точно 466 км). За собственика на 4х4 е въпрос на чест да залепи на пътя поне четири кървави марки с образа на куче или котка, а защо не и лисица? Ето така, за почитателите на Деймиън Хърст и любителите на натюрморта. Докато аз не вдигам повече от 130. Не, нямам предвид с изтласкване, издърпване или избутване, а кротко седнал зад волана. В “Разходка смърт” на Тарантино Зоуи каскадьорката каза, че няма как да усетиш USA без muscle car. Тук е наопаки. И като форма, и като съдържание (като да обърнеш думата „охрана“). Само когато кокалите ти се раздрънкат като семки и бонбонки, а душата ти стъпка по стъпка си стяга багажа, ще разбереш.

Истината е, че добрите пътища ме ограничават. Потискат ни - мен и старата ми „капка”. Само кройката на бялата лента ми е удобна. Чезне под носа на колата като безкрайна кокаинова пътека. Бавно, сигурно и сладострастно, с всеки километър става все по трудно да се задържа.

Боя се от всичките тези планини, хълмове, реки и равнини. Пробиваме им тунели, слагаме им мостове и после профучаваме съвършено безразлични към съдържанието им. Sex & violence. Дупчим „гъза на географията” без лубрикант и култура. Черно море presents… Законният лейбъл за генгбенг и хардкор филми. Там сводниците освен слънчеви очила Rayban носят и слънчеви прякори –  „перла”, „златни”, „дюни”, „веселие”.  Курви не съществуват – има „русалки”, с пълен пакет. Стилът е евроденс.

Човекът е занимание самотно. Почивката му е уморителна до смъртта на сценариста. Езда върху различни гърбове, стрелба с автентичен лък, възстановка на средновековна битка и прочее нелепи атракциони са само две-три пера в крилете на туристическото желание. Желание за компенсация на изгубена сила. По отпуснатото тяло на курортиста можеш да разбереш какъв кур е животът. Огледай се. Ще видиш как местните татуировки на корабни котви постепенно потъват и изчезват безследно в цимента, затова пък от цяла Европа пристигат толкова много пеперуди!

Двузвездният воайор ти сваля звездите. Обещава най-добрата панорамна гледка към нещастното, тихо и търпеливо към неволите на добродетелта море. Но обикновено гледката не е към пясъка на Кранево, а към крановете, които шумно насилват стара Каварна. Гледката е към сергиите на созополския битак и към несебърския батак. В земята, богата на артефакти от всякакви епохи, артът е неподходящ терен за голфа, а и пречи на спа курорта – факт. Освен това „руини“ е име на заведение, а „корморан“ е скъпа яхта за слодобеден круиз.

Разбира се, нещата не са чак толкова зле – срещу билетче от лев и петдесет (които директно отиват в „Морска среща” или „Трите кестена”) можеш да влезеш в резерват „Яйлата“ и необезпокояван да си изпечеш кебапчета в пещерно жилище от неолита, после със замах да откъртиш вкаменелост за подарък и накрая смело да ковнеш с чисто новия си харпун задника на някой доверчив, защитен животински вид. Защото не всичко е пари, нали така?

После в София нарочно не стоиш на сянка, нарочно оставаш небръснат и носиш бяла, контрастираща тениска. Качваш еднакви с милионите други снимки в пикасата или фликъра, пускаш еднакви с милиардите други солено-сладки постинги в блога и активираш по спешност статуса на фейсбука, за да може единствената, която ще се върже, в рамките на един леглоден да сподели едноседмичния ти тен от плажа.

Премиера на Местни герои в бар Амстердам, ул Христо Белчев 38, 21.11.2010