Urban Yoga For Beginners

Ърбан йога за начинаещи, разказиWhat Anton sees under the glamour and glitter of the city is what we refer to “City Poetry”. Terziev is unbearably pretentious and whites in such long sentences that the end of them is left somewhere at the end of the 90s.

Terziev is irritating and patronizing, myopically staring at the pop culture and tragically out of date in his taste. (That`s because until you write something hip, it is already dated). Anton transforming the quality with quantity of neologisms just like early William Gibson.

Terziev is writing for all those novice readers. Anton is circling around the demeaning physical labor, his job, life-style magazines and ad agencies – a trajectory, in which the modern Bulgarian writing is born.

“Terziev writes a story about how he won a competition with another story, publishes both in two different magazines and then he writes a third story about the whole publishing of these two stories and the money made of them. All the stories and much more are included in this book. Anton is aiming, with the precision of a sharp shooter, in the hearts, minds and wallets of those eight hundred people, which are the max editions for a second book of a new Bulgarian author. So is Terziev.”

Bogdan Rusev

 

“ In this book the city stinks, smells of high heaven, frowns, smiles, drinks, sings, cries,  does not give a shit….Talks….Hates us, Loves us. We are all there, between the pages, sentences, words and letters. Between them. In  them. We all stink, smell of high heaven, frown, smile, drink, sing, cry, don`t give a shit…Talk..Hate, Love… is it necessary? It is!

Katya Atanasova

 Ърбан йога за начинаещи, разкази, 2008

"Антон вижда под лъскавите опаковки на града онова нещо, което обикновено наричаме "градска поезия". Терзиев е непоносимо маниерен и пише с толкова дълги изречения, че началото им се губи някъде в литературата от края на 90-те.
Терзиев е досаден и назидателен, късогледо вторачен в поп културата и неизбежно старомоден във вкусовете си. (Защото докато напишеш разказ за нещо модерно, то вече не е такова.) Антон успява да постигне ефект на качествена промяна с количествени натрупвания на неологизми като ранния Уилям Гибсън.
Терзиев пише за начинаещи читатели, както става ясно и от заглавието на книгата. Антон се движи между затъпяващата физическа работа,литературните конкурси, лайфстайл-списанията и рекламните агенции - траекторията, в която се ражда доброто ново българско писане.
“Терзиев пише разказ за това, как е спечелил литературен конкурс с друг разказ, публикува и двата в различни списания, а накрая пише разказ за публикуването на двата разказа в различните списания и хонорарите, които е получил за това. Всички изброени разкази безмилостно са включени в настоящия сборник. Антон се прицелва с лазерен мерник в сърцата, умовете и джобовете на онези осемстотин души, които представляват максималния тираж за втора книга от нов български автор. Терзиев също.”

Богдан Русев

"В тази книга градът ни вони, ухае приятно, мръщи се, усмихва се, пие, плаче, не му пука... Говори... Мрази ни, обича ни... Ние всички сме там, между страниците му, в изреченията, в думите, в буквите. Между тях. В тях. Воним, ухаем приятно, мръщим се, усмихваме се, пием, плачем, не ни пука... Говорим... Мразим, обичаме... Трябва ли? Трябва!"

Катя Атанасова

© Антон Терзиев, автор, 2008
© Катя Атанасова, редактор, 2008
© Любомир Димитров, илюстрации, 2008
© Издателство СИЕЛА, 2008 ISBN 978-954-28-0302-7

 

Илюстрации: Любомир Димитров:

 

 

 

 Илюстрациите: Любомир Димитров

 

 

 

 

 

Ърбан йога за начинаещи, сборник разкази, Aнтон Терзиев, изд. Сиела, 2008 г. Илюстрации: Любомир Димитров

wanted

Пресегнах се да спра Gorillaz преди да е звънн... Пак ли кошмари? Не точно. Какво има зайо? Сънувах, че ставам монах. Хи-хи-хи. Отче помниш, че довечера сме в Порно, нали? Ш-ш-ш, много е рано още, спи.
В офиса бях първият автомат, на който кафемашината трябваше да вдъхне живот. Взех най-доброто, на което е способна старата Ровента и отидох до френския прозорец. Опрях нос в стъклото и изпробвах силата на новия си служебен поглед върху статуята на Чапкънов. Мисля, че с т’ва сецнах акото на един гълъб. Символа на мира с неохота се спусна в плавен дрейф. От корпоративния ръст на осемте ни етажа, вече знаех едно- друго за параметрите на балкона  и. Отгоре циците и бяха не по-големи от матовите ми черни бомбета. И също толкова секси. София, тая разпасана злопаметна кучка. Очите и все шарят за Франк Милър. Сочният и задник неистово търси своя Франк Милър. А нейният Франк Милър? Нейният Франк, вместо да и смуче зърната рисува къщите в стария Пловдив. Всеки ден широко разперените и ръце ме даряваха с обещания за милион сладки болки. И всеки ден обещанията и се случваха с прецизноста на съветски часовник. Тя е всичко, което един мъж НЕ БИ пожелал, ако можеше да устои. По дяволите, София. Защо просто не се грабнеш от шибано-монументалния си постамент и не дойдеш да ме довършиш?   В 9:10 шоуто започна с Gorillaz и Ема. Ето, какво имам предвид. „20.30,Centralna.tyrsi hotel!6te se pobyrkam.” Ха, примката почна да се затяга с пътническия от Сливен. А беше време, когато обичах сутрините. Наистина! Часовете между седем и десет. Не по-късно. Тогава розово-златно-бежовите им нокии още бяха практически дед, а плановете за живота ми недокоснати като девствени лесове. В 10:30 и Люба, симпатичната секретарка от отдела за електронно банкиране реши също да хвърли шепа радиация към беззащитните ми топки. „13.30.Pile&Bira, v Happy:)?” „О,happy!, no sam na zybolеkar i ne triabva da qmL.” Трябваше да градя стратегия за вечертa, не афери с подопечни. А откъде да знае Люба, че според д-р Йолова зъбният ми профил е от най-красивите в Дружба2? „Красота, войната е красота. Нищо излишно. Само живота и смъртта...” Тая лъжа я пуснаха снощи, в един московски боевик, докато двамата със Стаси педантично облизвахме последните капки на бутилка Mаrtell. Е, банковия чиновник рядко става роб на идеалите си за красота. Затова, когато Ана се включи в кюто с предложение за чай с ром в Неделята на Плиска в 18:30 аз реагирах моментално. „Ама разбира се Ана! Та нали точно там приготвят най-добрият глинтвайн? „ Кликнах с десен бутон и натиснах изход. Качих си токовете на бюрото и силно се отласнах назад. Стола ми послушно ме заведе до ксерокса.  Мислех да пусна един ордер да се копира двеста пъти. Нищо не разхлабва хватката на разума на банковия чиновник, така както нарушаването на еко баланса.

(Разказът е публикуван в сп. „Една седмица в София” брой 193 август 2007г.)

Премиера на книгата в Пловдив, книжарница МАГЕЛАН. Кредит: Радослав Парушев, 2008

Книгата „Ърбан йога за начинаещи” е :

1) книга за киномани и кинолози. Повечето герои са кучета (и кучки) с повод и без повод; 
2) шумен манифест на зависимоста от градската дрога;
3) луксозен каталог на работата, която работим и хората, които ни работят;
4) свидетелство за пороците на сърцето - кучешките боеве, баровете картографиращи със сламки нощта, алкохолните и бензиновите пари. Парите;
5) свидетелство за празнините, с които се тъпче празната душа.

Колкото по-празен е живота на човек, толкова в по-свои води той чувства, че плува. Минимум = максимум. Проблемът е, че няма драма. Животът не стига и за роман от шест думи.

Градските артерии са пътеките в дънната платка, пътеките които се задръстват в момента, в който слънцето изгрее и ни пусне тока.

Във фитнеса, в бара, в  дискотеката, в офиса, в маршрутката или пеша през борисовата ърбан йогата е спорта, който не иска дисциплина, нито старание и за разлика от останалите, е с абсолютно доказан дефект. Освен, че развива пълна зависмост към гореизброените места, ърбан йогата заменя телесните течности с кафе, алкохол, солвентни мастила и други рекламни материали.

Книгата „Ърбан йога за начинаещи” не е :

2) евтина
1) секс,наркотици и рокендрол, защото авторът е фен на Горилаз, не на трите хикса.
2) книгата не е развален грамофон, въпреки че те набира с аналогови сигнали.

В нея хвърлената мрежа е от улици, уличници и уличени в участие.

3) липсват анонимни модератори, никнеймове и аватари, но авторът обещава да пробва second lilfe в някой друг живот.

- Господ?
- Мисля, че му липсва един добър пердах

Portrait from Samuil Stoyanov by the the time the book was released, 16.11.2008