Pigmalion
Pigmalion - bio-art installation with Katya Damyanova and with the collaboration of Ultrafuturo group (Oleg Mavromatti, Boryana Rossa, Stanislav Ganchev- Troyt) Credit: Rene Beekman
Installation view: Center for Contemporary Art- ATA, Sofia, Bulgaria, 2005. Photo: © the artist. Courtesy of the artists
Pigmallion is a multichannel installation and the first bio-art project in Bulgaria. It is an ambitious undertaking with symbolic, futile and grand aspirations. It applies the very basic mechanism of education to a batch of isolated in a special chamber cotton thistle plants in the hope of grooming them.
Besides assuring of ideal conditions for their growth the chamber is fed electrical impulses translated from the sound-waves of recorded lectures red by Katia – the main performer. A view of this breeding process is presented through multiple portholes in the canopy cover around the chamber and it`s supporting equipment. Also an osciloscope gives view of Katia`s transformed speech. Pigmallion makes a metafore about the expectations of society on the individual ans specifically about Bulgaria's integretation in Europian Union, in 2007. How no one needs a rebel, and what must man shed himself of in order to be accepted amongst others.
Poster by Oleg Mavromatti (Ultrafuto group) Photo: © the artists
Photo: © the artists Що е то био-арт?
Що е то био-арт? - Лекция на Катя Дамянова-Терзиева, в рамките на био-арт инсталацията "Пигмалион"
Photo: © the artists
In the making. Photo: © the artists
In the making. Photo: © the artists
In the making. Photo: © the artists
Pigmalion - DVD video 9:34 min, Edition 5+2AP, Courtesy of the artists
"The Ideal Flower" Ultrafuturo's short movie is filmed right before the BG participation to the EU, 2007 and is a part of bio-art-video installation 'Pigmalion"
DVD video, 32:01 min, Edition 5+2AP, Courtesy of the artists
Photo: © the artists. Encaptured artist Katya Damyanova
Photo: © the artists
Photo: © the artists
ПИГМАЛИОН, 29.09.2005, проект на Катя Дамянова, Антон Терзиев и група ULTRAFUTURO
В играта на живота и еволюцията на масата седят трима играчи: хората, природата и машините. Аз съм твърдо на страната на природата. Но природата, предполагам, е на страната на машините. („Дарвин сред машините“, Джордж Дайсън) /1/
“Методите за възпитание на растенията, предолжени от акад. Лисенко все по-широко се употребяват в цветоведението. Другаря Соловей, научнен работник от всесъюзния селекционно-генетически институт, доказва че луковиците на гергината, които се развиват обикновено в условия на силна горещина, в южна Украина се израждат. Разсадът на гергината, отгледани при температура от 6 до 15 градуса дават здрави растения с ярка и разнообразна окраска. “ (Възпитание на цветята по метода на Т. Д. ЛисенкоОдеса 7, Март, по телефона, 1937)
Концепция
ПИГМАЛИОН е проект, който разглежда социо-психологическите методи за
асимилация и интеграция на маргинални групи в обществото, като прави коментар на методологиите за превъзпитаване, използвайки поетични символи и иронични паралели с общуването между различни видове (в случая човек и растения).
Фокусът върху идентичността, самодостатъчността и уникалността повдига въпроси около тяхната стойност и необходимост, както и смисъла от интеграция, методите за нейното осъществяване и резултатите от това.
В едноименната пиеса на Бърнард Шоу, главните герои “облагородяват” Елиза Дулитъл, чиято единствена мечта е да стане продавачка в цветарски магазин. След периода на облагородяване, който е изграден на идеята за превъзпитание посредством езика, “новата прекрасна лейди” придобива желаната аристократична форма, изразена в брилянтна реч и изискан вкус, но не сменя "съдържанието” и целите си и решава да открие магазин за цветя, косъществявайки своята стара мечта.
В нашия ПИГМАЛИОН ние ще се опитаме да превъзпитаме Магарешкия Трън (Blessed Thistle leaf) и да го убедим да се откаже от бодлите си.
Каква е разликата между Елиза Дулитъл и Магарешкия Трън?
Елиза Дулитъл е литературен герой, изграден с известна доза повърхностно отношение към социалната и културна прослойка, която представлява. В контекста на пиесата Елиза е “опитно животно” лишено от способност за развитие и самоосъзнаване, човешки вариант на маймуната от приказката на Вилхелм Хауф “Младият англичанин”, използвано от автора на пиесата за да олицетвори и окарикатури образа на буржоата, който иска да се превърне в аристократ и заблудата, че променената форма води ди изменение на съдържанието.
Същото в още по-голяма степен се отнася за нейния баща, който е прототип например на новобогаташката класа в България, опявила се след началото на 90-те.
Елиза и баща и са хора неосъзнати като класа и култура, съответно лесно податливи на манипулация и асимилация.
Магарешкия Трън е растение, считано за плевел (т.е. паразит), и е унищожаван за да не пречи на културните растения, но в същото време във фолклора и медицината той е известен като лечебно и като магическо растение, което със бодлите си “гони дявола” (на руски този трън се нарича “Чертогон”), в българския фолклор е възпяван като символ на сексуалната потентност, той е силен антиоксидант и афродизиак. Освен това може да бъде използван и за фураж, към което препраща българското му популярно име.
Може да се каже, че това растение е “осъзнато” като характер и функция, то е самодостатъчно и полезно като същество или класа и не се нуждае от “облагородяване”.
Ако все още търсим аналог с Елиза Дулитъл /в случая героинята от филма “Моята прекрасна лейди”/, единственото общо е, че тя действа като “афрофизиак” на своя учител, който се жени за нея, но различното е, че цветарка може да стане всики – и образован и необразован и аристократ и простак, но дявола може да бъде изгонен само от магарешкия Трън.
Въпреки всики добри думи, които могат да бъдат казани за Магарешкия Трън
той е определен като плевел и неговата плевелна “потентност” е качество по-скоро плашещо за нас хората и нашите културни насаждения.
Плевелите са хулиганите на природата. Те са тези, които са жизнени, но ужасни. Тяхното присъствие в “облогороденото” общество не е желано. Те могат да пораснат там, където най-малко ги очакват. Тяхното “хулиганство” става причина те да бъдат постоянно унищожавни, физически или чрез специално разработени технологии.
Ние (като представители на човешкия вид, който се нуждае от тръни само когато види дявола) ще изпробваме друг метод за облагородяването на плевелите. Ние ще общуваме с тях и ще ги “образоваме”, също както съпругът на Елиза Дулитъл.
Ще убеждаваме нашият бодлив ”роднина” във “вредата” от естествения му защитен арсенал-бодлите. В днешния свят няма място за “неугледни и бодливи хулигани”. Всички трябва да са максимално красиви и максимално обезоръжени, гъвкаво мимикриращи към условията на деня.
Как, с какви средства и защо
В ПИГМАЛИОН ние ще се опитаме да деконструираме и трансформираме човешкия език, превръщайки го в нов умвелт (термин въведен от von Jakob von Uexkull)/2/
Като аналогия кодираните послания се разпознават от организмите и си взаимодействат в екологичното пространство, докато цифрово кодираните послания /днк-модификации/ се носят пасивно напред във времето от поколение на поколение. Същността на наследствеността е "семиотичното оцеляване. ( “Увод в биосемиотиката”Jesper Hoffmeyer)/3/
Всяко усещане означава нещо за организма, било то храна, бягство, репродукция и т. н. и всички организми по този начин са родени в една “семиосфера” - свят от значения и комуникации: звуци, движения, цветове, ел. полета, вълни от всякаква естество, химически сигнали, докосване и др.
Ние ще общуваме с растението по различни начини, въздействайки на всички възможни системи за взаимодействие с него и ще наблюдаваме измененията, които се случват с него по време на неговия растеж.
Нашите надежди, че растението ще ни “чуе” и разбере, се основават на следните научни изследвания:
-свят съставен от отделни същества:
Клиф Бакстър (Cleve Bakster) /4/и много други ученипрогресивно разклащат общоприетото схващане, че светът е съставен от отделни части-същества. Бакстър е документирал обвързаността на всички живи форми и взаимовръзката на съзнанията им. Той е доказал, че растенията имат "памет", че се "плашат" и "губят съзнание", изпадат в кома и пр.
- растенията- неми и безчуствени същества:
растенията реагират и отговарят на стреса. Те могат да предчувстват намеренията на човека “Растенията вероятно имат нервна система като нашата, човешката”.
Джеймс Л. Скрибнър (D. Skribner) /5/
В зависимост от резултата от нашия опит ние ще се опитаме да направим изводи за това как и за какво могат да бъдат използвани методите и възможностите за общуване дадени ни от природата и създадени от нас. Ние вярваме, че тези изводи ще бъдат от значение не само за между видовото общуване, но ще послужат за модел за междупланетно, междурасово, междуконтинентално, междунационално, междукалсово, междуполово и други видове “между” общувания.
Описание на проекта и експонирането му
ПИГМАЛИОН е многоканална био-инсталация. Каналите представляват методи за общуване с растенията. Всеки един от каналите се явява различен информационен поток - вербален, химически, светлинен, вибрационен, молекулярен.
Централната зала на “Ата център” ще бъде преградена на две части. Във вътрешната част, изолирана от дневната светлина, ще се поставят всички необходими елементи /компютър, експериментален уред- семиостат, уред-щлем и др./, а във външната- телевизор, скици на конструкцията, снимки от процеса на осъществяване на проекта, артефакти от последния етап.
Катя и Магарешкият Трън (Blessed Thistle leaf) ще се намират във вътрешната част. Магарешкият Трън в началото ще е във вид на семена развиващи се в хранителен раствор, в специално изграден, подвижен експериментален уред - семиостат/.
Тренинг програмата ще се пуска в ход всеки ден в определен час. “Бодливата психика” ще се изправя с уроци, преподавани от Катя по текстове прожектирани вътху тавана, които тя ще чете.
Описание на каналите за въздействие:
- Звук :
Върху лицето на Катя, ще има медицинска маска снабдена с микрофон, чийто кабел преминаващ през усилвател ще отвежда звука до колоните монтирани в ексерименталния уред.
- Светлина :
Плевелите ще бъдат подложени на благотворното въздействието на зелена и бяла изкуствена светлина. Интензивността на лъчението и ще се регулира от силата и ритъма на звука. Огледалната вътрешност на кутията ще умножава светлинните лъчи.
- Химикали :
допълнителни “хранителни добавки” от CO2, издишани от Катя.
По време на реализацията на проекта ще бъде предоставена възможност за диалог с публиката. Така проектът няма да бъде идея затворена в самото случване, а отворена дискусия между много участници.
