The Winner Loses All

The Winner Loses All /На победителя му взимат всичко

oil on canvas. Size: 110 x 100 cm, Anton Terziev, 2020

Photo: © the artist
Courtesy the author

From No Time For Losers seria (2019-)

Title credit: Svetoslav Todorov - journalist, editor and writer
Last shown at Success and Succession solo exhibition ot Balabanov's house, Plovdiv, Bulgaria, 2020

(photomaterial used- Medalist gymnastics teen girl holding medal, stock image in depositphotos.com)

В серията “С губещите не се занимаваме” изследвам това – какво ти се отнема, какво-къде плащаш, кой конструира съдържанието на успеха, като символ и метафора, какъв е неговият срок на годност. Правя го през добре познатия, задължително улавян от спортните фотографи момент на триумф. Стоп-кадър, в който разглеждам ролевите взаимоотношения в оста награда-награден-награждаващ.
Удрям спирачка на въртележката за бърз, незабавен, instagrammable успех. Това понятие е гробница. Забележителен пантеон, в който преди да легнеш цял живот грижливо обзавеждаш – награди, CV-придобивки, красоти.
Който иска да е „релевантен участник на процесите“ знае – уязвимост, ранимост и чувствителност миришат на провал, не те правят конкурентноспособен на пазара. Както е в спорта, чиято категоричност заемам в цикъла.
Трябва отрано да следваш правилната линия/коридор. Да не се окаже, че се състезаваш на ниво, ама извън игрището, или още по-зле – извън камерите, отразяващи играта на игрището.

The Winner Loses All - oil on canvas, detail Photo: © the artist

In the series No Time for Losers I examine just that – what it takes from you, what and whom you pay, who constructs the content of success as a symbol and metaphor, what is its shelf life? I do it through the well-known moment of triumph, mandatory for sport photographers. A freeze-frame, in which I comment on the role interrelations between the award, the awardee and the award presenter.

I hit the brakes on the rat race for quick, immediate, instagrammable success. This concept is like a tomb. A remarkable pantheon, which you furnish meticulously with awards, trophies in your CV and what not, to the last day of your life.

Whoever wants to be a „relevant participant in the processes“ knows that things like vulnerability, exposedness and sensitivity smell of failure, they don’t make you competitive on the market. Like in sports, whose direct aesthetics I borrow for my series.

From an early age, you have to run in the right lane or track. Lest you compete on top level but outside of the field, or even worse – out of the range of the cameras reporting the game from the pitch.