No Time For Losers

No Time For Losers: инсталация от сто броя неработещи ръчни часовници, изцяло фалшиви, втора употреба, купени на битака. Обработени и модифицирани със сатенена лента, те са паралел към символиката на медала като публична верификация на индивидуалните успехи и ултимативно постижение.
Серията No Time For Losers включва обект, фотография, рисунки и живопис, и е в развитие от 2019 г. насам. Живописната част от проекта беше сред изложените работи в експозицията “малки победи” в “Аросита” през 2019 г.

“В проекта си No Time For Losers Терзиев изследва различните измерения на успеха. В хода на това търсене излизат много въпроси: кой определя успеха и как го дефинираме сами за себе си, какъв е неговият срок на годност и спират ли да имат символите на постижението смисъл при първата глобална или лична криза? Ако потърсите отговора в себе си, ще дойде и подозрението, че може да преминем и да се върнем през тези гранични преживявания само определен брой пъти преди да загубим сетивност за тях.” (Светослав Тодоров)

No Time For Losers е и част от колаборацията между Антон Терзиев и Светослав Тодоров. В техния процес, заглавието, разширяващо интерпретацията през различни асоциативни препратки, често се появява по време на самия процес на създаване на работата.

No Time For Losers - plexiglass box with one hundred used non-working wristwatches, bought at a flea market, customised by me to look like medals with black satine bands
Size: 87.5 x 75 x 25 cm

Central part of No Time For Losers series of paintings, drawings, objects and photography (2019-)
Courtesy the artist
Anton Terziev, 2023

First appearance at Swallowed Sentences - group exhibition ot +359 Gallery, Sofia, Bulgaria

Title credit: Svetoslav Todorov - editor, writer, correspondent
Foto credit: G. Grigorova
Production credit: G. Grigorova, S. Nedkov, A. Kiskinov

Foto credit: G. Grigorova, 02.2023

Anton Terziev’s No Time for Losers is an arresting study in modern obsession and obsolescence. Encased in a pristine plexiglass vitrine, one hundred silent wristwatches—rescued from a flea market and transformed into “medals” with black satin ribbons—strike an uneasy balance between ceremony and decay. Their dead mechanisms, once faithful keepers of personal milestones, now hang as hollow tokens of achievement, underscoring a culture that quantifies worth by ever-faster metrics.

The work’s clinical presentation heightens its conceptual tension: the transparent case offers an unflinching view, yet the black ribbons impart a mournful dignity. Terziev draws our gaze to the paradox of celebrating objects stripped of function, probing the neurotic urgency of contemporary life. Each watch, customized into a medal, becomes both prize and elegy—commemorating successes that, in their haste, risk erasing patience, presence, and meaningful progression.

No Time for Losers is simultaneously critique and requiem. By repurposing these discarded timepieces, Terziev confronts us with our own relentless race against the clock, inviting reflection on whether the pursuit of instant triumph ultimately enriches—or impoverishes—our experience of time itself.

Foto credit: G. Grigorova, 02.2023