We Keep Our Own Understanding of the Time a Secret, Don’t Try Understand Mine
We Keep Our Own Understanding of the Time a Secret, Don’t Try Understand Mine (7-7)
oil on canvas, size: 38 x 50 cm
Anton Terziev, 2024
Courtesy the artist
Photo: © the artist
in series with this drawings
detail
previous colour palette variation
Последното отброяване
Живописта е безрасъдство. Не защото каниш целия свят на гости в личния си живот, а защото още с първото движение на този, наглед миролюбив и безопасен инструмент какъвто е четката, знаеш, че неминуемо отключваш портите на ада, и въпреки това, с нагласата на отгледан в идеологически инкубатор камикадзе, си казваш, майната му, слизаш в него и се пържиш. Дълбаеш надолу и не виждаш друго, забравяш какво (о)става на повърхността зад теб, ориентирите ти за връщане обратно започват да бледнеят като в онези известни творби на Герхард Рихтер. С всеки изминал ден и час в работа по картината, пътят ти напред става все по-еднопосочен, обиколните му разклонения едно по едно отпадат, докато ускорението (на елементарните частици) накрая не превърне шосето в писта, a теб в crash test dummy. Една писта без край на хоризонта. Платно без нищо одушевено, без нищо смъртно наоколо.
Почва, тор и семена
Да работиш по една живописна картина означава да си причина и двигател на една непрестанна промяна. Мобилна визуална трансформация, която може да ти носи болка от неволната съпротива срещу й, но и прилично удоволствие, ако я прегърнеш съзнателно, като нещо важно, неизбежно и съзидателно.
Пласт след мазка, мазка след пласт и така стотици пъти в пилигримско обхождане на маршрутите от картографията на платното – има толкова много изкушения, на които да се спреш и порадваш по пътя на живописване, толкова много комфортни находки на всяка четка, ти се самопредлагат за любуване и доволство, че да се задоволиш със случайно намереното и да забравиш за целта, си е изключително лесно и напълно разбираемо. Но продължиш ли работата по картината, обръщането на земята, студен, безразличен и неподвластен към съблазнителния повик на мързела, продължиш ли провирането в джунглата от възможности и след първото и след второто доказателство за своето професионално „можене“, то тогава поетапната и леснодостъпна красота ще се превърне в нещо като гранули от натриева силитра, наторена почва за посятото в браздите, един добър и обещаващ старт за всичко което, дай боже, ще последва и настани върху нея на платното, и пренебрегването й ще си е струвало жертвата ти.
Рецепта за щастлива самота
Работата на живописеца е трудоемко, неблагодарно, асоциално и крайно нездравословно нещо. Очарователно начинание, направо. Едно е ясно. Живописта ще ти отнеме всичко, на което уверено си смятал, че държиш по солидни и разумни причини, не трябва да се съмняваш в това за секунда. Приятели, любови, мимоходом тук и там, роднини, пари, уважение – живописта ще обере със замах всичко непотребно и временно в живота ти, като напоена с вода гъба прахта по прозорец. Ще останеш сам. Няма да ти бъде вярва, също така. Ти може да я обичаш, но живописта няма да те улесни, не и пука. Ще флиртува и отдава на всеки срещнат друг, без сантимент и спирачка. Бъди скептичен колкото си щеш – това ще стане.
Да, работейки в ателието ще останеш сам. Това не е забавна тавтология, но и нямам предвид сам единствено в преносен смисъл. Работата над платното е предписание за (щастлива) самота. Няма читав човек-художник, когото живописта да не е „прецакала“ или увредила. Ще вземе всичко от теб, ще те оголи, но – и в това е парадокса – няма да съжаляваш. Няма да те разочарова. Разчиствайки калта по замъглените от суета „прозорци“, живописта ще ти разкрие гледка. Каква е тя ли? Семпла. Девствено суров високопланински пейзаж с кристална видимост в неортодоксална перспектива, прорязана от ек на спонтанен вик от еуфория – не го разпозна защото си безхаберен, или още не си свикнал с новия си глас, но е твоят собствен. Разреденият въздух само това е чакал и от вика ти струи ще нахлуят и изпълнят дробовете ти, ще завземат и размътят главата, разширят зениците и разтеглят устните ти в най най-глупава усмивка. Повярвай ми. Не искаш да те гледат така налуден да витаеш, нали? Ето такива безобидни планове има изкуството на живописта за теб, ако му се отдадеш изцяло. Подал ръка те гълта целия.