Quiet Riots 2

Quiet Riots 2 - oil on canvas, 195 x 140 cm, 2018Anton Terziev. Photo: Vasil Tanev. Nikolai Nedelchev collection

 

Може би ще бъде бунт след няколко години, когато момчето от картината навлезе в пубертета и започне да мисли критично. Сега е все още на вълната на неподправеното щастие да правиш каквото си искаш – като да палиш фойерверки там, където трябва да горят църковни свещи. Направих портрет на сина си сред интериора на ортодоксална църква, за да съпоставя „вярата” в нейното религиозно значение, на „вярата” разбирана като „убеждение” или като „знание”.
Не само ролерите намекват за неприемливо поведение, не е случайна пънкарската прическа, нито текста на фланелката. Рисувайки мислех и за себе си на неговата възраст – през 1984 в България все още е недопустимо да вярваш и в Християнството и в Пънка. Но това също е и годината на книгата на Оруел. Даниела Радева - куратор

В “Тихи бунтове” Антон Терзиев скъсява дистанцията между портрета и автопортрета, настоящето и миналото.
Синът му е нарисуван в различни ситуации, моменти от формиращите му години. Но не буквално. Тук Терзиев поглежда и към собственото си детство. Той проследява как се променят понятията за свобода, безгрижие, отговорност, вина. Безвременността е нишката между работите в тази селекция. Може би за да покаже, че този период не е чак толкова различен между поколенията? “Истинският” живот изглежда като нещо голямо, далечно и страшно, но едновременно с това преборимо, поне във фантазията. Един удар с прашката и врагът е на земята.      
Извън съвременното изкуство, Антон Терзиев е от първите киноблогъри в България. В този ред на мисли,  лесно може да си представим картините тук и кинематографично, като части от по-голяма история – защо кучето в “Тихи бунтове 3” гледа към нас? Знае ли момчето какво изобразява свастиката на дланта му? На колко години си “твърде стар, за да умреш млад”? Историята зад изложбата продължава в главите ни. Следващите кадри са интерпретациите ни на тези въпроси, а кодът към разбирането им е да ги припознаем с неразрешените въпроси от собственото ни детство. Ако не можете, значи потискате нещо. Светослав Тодоров - писател, журналист, кореспондент

QR1,  QR3 QR4, QR5
Quiet Riots sketches

Installation view: Quiet Riots exhibition, Contemporary Space, Varna, 2019. Photo Bilyana Rubinova - cofounder with Vasil Daskalov of Contemporary Space, initiative of the Kreo Culture Foundation

A Glimpse into Depot. Nikolai Nedelchev's Collection

ПОГЛЕД В ДЕПОТО (или “Колекционирайте съвременно!”), колекция Николай Неделчев, куратор Мария Василева, Пловдив, 2019

Look at the depot (or "Collect modernity!") Fotocredit: Savina Trifonova Encaptured galerists: Maria Vasileva, Zoya Petrova

Горните два кадъра са от ПОГЛЕД В ДЕПОТО (или “Колекционирайте съвременно!”) - изложба ота колекцията на Николай Неделчев

12 ноември – 5 декември 2019, СКЛАД в Тютюневия град, ул. „Екзарх Йосиф“ 16, Пловдив

Николай Неделчев е основател и управляващ директор на една от най-големите компании за интегрирани маркетингови комуникации в БГ – Publicis Groupe Bulgaria, част от която са знаковите агенции Saatchi & Saatchi, Leo Burnett, BBH, Zenith и др.

От 2010 г. Неделчев активно колекционира изкуство. Син на скулптора Трифон Неделчев. През годините колекцията претърпява развитие. В центъра й е съвременното изкуство, а главните посоки са живопис и скулптура. Изложбеният проект представя именно тази посока от колекцията на Николай Неделчев - произведения на Кольо Карамфилов, Румен Жеков, Димитър Генчев, Любен Петров, Сашо Стоицов, Венцислав Занков, Нина Ковачева, Алла Георгиева, Станимир Генов, Руди Нинов, Аделина Попнеделева, Антон Терзиев, Стефан Божков, Красимир Кръстев-Рассим, Стефан Иванов, Радоил Серафимов, Богдан Александров, Миряна Тодорова, Калия Калъчева, Валентина Шара, Йонко Василев и други. Те се показват за първи път в обща експозиция, която дава представа за посоката на една частна колекция.