Non-Complete Blood Picture

Non-Complete-Blood-Picture/ Непълна кръвна картина - (my)blood and gesso on canvas. Size: 65 х 50 cm, 2015Anton Terziev. Photo: © the artist. Courtesy of the artist

 

 

Installation view: IN THE LABELLING GAP ehxibition, 05 April 2016 - 08 May 2016, Sofia City Art Gallery, curated by Daniela Radeva Photo: © the artist

Между другото, един интересен факт. Винаги ми е течала кръв от носа. Нулева група, с ненамкъвси резос фактор. От дете та до сега (10.2022). Хронично, без установена със сигурност причина от лекар. Много тривиална глупост. Тръгва към гърлото дори от по силно закашляне, от по-топъл слънчев лъч или от нежно перване с юмрук. Очевидно по неволя съм имал достатъчно време да свикна със специфичния вкус, от който на повечето им се гади, както и с вида на своята скъпоценна течност, от който други поприпадат. Стърчащите топки памук, оцветени като мартеници, се виждат на не една и две снимки от юношеството ми. С годините оставам с впечатлението, че тя все по бавно се съсирва и спира, или пък просто нервите ми са станали по-опънати и ми лиспва дозата търпение. Досадна работа във всеки случай. Даже много неприятна, защото ме вкарва в ситуации да привличам враждебното неодобрение на който се случи около мен в автобуса, метрото и тн. А то никога не случва това да са приятна компания от толерантни, бързащи да се заинтересоват от състоянието ми добре възпитани и облечени господа от двата пола. След параноята около ковида в България - вирусът, който ме повтаря в момента и ми дава времето и мотивацията да пиша това -, безпомощният външен вид на отривисто вдигнатата ми неестествено високо глава моментално опразваше периметъра ми от човешко присъствие, но пък погледите си оставаха забити в гърба ми от дистанция. Нормално, хората, в масовата си репрезентация са купчина невежи индивиди. Преди всичко едни много чувствителни към собствената си крехка съдба невежи инидивиди - не можеш да намериш дори един единствен пич, който да не иска да умре максимално здрав. Но да дойдем на любопитното в историята. Кое е то. Никога не съм ползвал ненасилствено рукващия хемоглобин от ноздрите си, при все щедрото му обилие, за моите утопични, арт, трансхуманистично-романтични цели. Взимането на кръв, било за пърформънс, акция, обект или в случая картина, винаги е било съпроводено с брутално тегави процедури, с омразно дебели медицински, рибарски или шивашки игли, или с тъпо-услужливите, разбирай в смисъла на "шибано-острите", бръснарски ножчета. Ето това ако не е пример за наивно, "скучно", олдскул професионално отношение... Няма клинчене (смее се горчиво).
Не знам какво общо има този био-ретро наратив с художествената ми практика на художник в България, навярно на концептуално ниво нишките са критично хлабави, но смятам самодоволно да се поддам на дразнещо лесното изкушение, да перифразирам любимия си боксов и mma коментатор Teddy Atlas  - понякога животът говори на изкуството.

Non-Complete Blood Picture - documentation still. Photo: © the artist