Non-Complete Blood Picture

Non-Complete Blood Picture/ Непълна кръвна картина

(my) blood and gesso on canvas

Size: 65 х 50 cm
Framed: 75 x 60 cm

Anton Terziev, 2015

Photo: © the artist

Courtesy of the artist

 

 

Installation view: IN THE LABELLING GAP ehxibition, 05 April 2016 - 08 May 2016, Sofia City Art Gallery, curated by Daniela Radeva Photo: © the artist

Между другото, един интересен факт. Винаги ми е течала кръв от носа. Нулева група, с ненамкъвси резос фактор. От дете та до сега (10.2022). Хронично, без установена със сигурност причина от лекар. Много тривиална глупост. Тръгва към гърлото дори от по силно закашляне, от по-топъл слънчев лъч или от нежно перване с юмрук. Очевидно по неволя съм имал достатъчно време да свикна със специфичния вкус, от който на повечето им се гади, както и с вида на своята скъпоценна течност, от който други поприпадат.

Стърчащите топки памук, оцветени като мартеници, се виждат на не една и две снимки от юношеството ми. С годините оставам с впечатлението, че тя все по бавно се съсирва и спира, или пък просто нервите ми са станали по-опънати и ми лиспва дозата търпение. Досадна работа във всеки случай. Даже много неприятна, защото ме вкарва в ситуации да привличам враждебното неодобрение на който се случи около мен в автобуса, метрото и тн. А то никога не случва това да са приятна компания от толерантни, бързащи да се заинтересоват от състоянието ми добре възпитани и облечени господа от двата пола. След параноята около ковида в България - вирусът, който ме повтаря в момента и ми дава времето и мотивацията да пиша това -, безпомощният външен вид на отривисто вдигнатата ми неестествено високо глава моментално опразваше периметъра ми от човешко присъствие, но пък погледите си оставаха забити в гърба ми от дистанция.

Нормално, хората, в масовата си репрезентация са купчина невежи индивиди. Преди всичко едни много чувствителни към собствената си крехка съдба невежи инидивиди - не можеш да намериш дори един единствен пич, който да не иска да умре максимално здрав. Но да дойдем на любопитното в историята. Кое е то. Никога не съм ползвал ненасилствено рукващия хемоглобин от ноздрите си, при все щедрото му обилие, за моите утопични, арт, трансхуманистично-романтични цели.

Взимането на кръв, било за пърформънс, акция, обект или в случая картина, винаги е било съпроводено с брутално тегави процедури, с омразно дебели медицински, рибарски или шивашки игли, или с тъпо-услужливите, разбирай в смисъла на "шибано-острите", бръснарски ножчета. Ето това ако не е пример за наивно, "скучно", олдскул професионално отношение... Няма клинчене (смее се горчиво).

Не знам какво общо има този био-ретро наратив с художествената ми практика на художник в България, навярно на концептуално ниво нишките са критично хлабави, но смятам самодоволно да се поддам на дразнещо лесното изкушение, да перифразирам любимия си боксов и mma коментатор Teddy Atlas  - понякога животът говори на изкуството.

...

By the way, an interesting fact. My nose has always bled. Group zero, with no resos factor. From a child until now (10.2022). Chronically, with no cause established for sure by a doctor. Very trivial nonsense. Goes to the throat even from a stronger cough, from a warmer ray of sunshine or from a gentle fist pump. Apparently, unwittingly, I've had enough time to get used to the specific taste that makes most nauseous, and the kind of its precious liquid that makes others gag.

The protruding cotton balls, colored like martinets, can be seen in more than one or two photos from my adolescence. As the years go by, I get the impression that it's slower and slower to coagulate and stop, or maybe my nerves have just gotten stretched and I'm running out of my dose of patience. Annoying work in any case. Even very unpleasant, because it gets me into situations of attracting the hostile disapproval of whoever happens to be around me on the bus, subway, etc. And it never happens to be pleasant company of tolerant, quick to take an interest in my condition well mannered and dressed gentlemen of both sexes. After the paranoia about the cowida in Bulgaria - the virus that is currently recurring and giving me the time and motivation to write this - the helpless look of my head raised unnaturally high instantly emptied my perimeter of human presence, but the stares remained fixed on my back from a distance.

Normally, people, in their mass representation are a bunch of ignorant individuals. Primarily some very sensitive to their own fragile fate ignorant inidiids - you can't find a single dude who doesn't want to die as healthy as possible. But let's come to the curious part of the story. Which is this. I've never used the non-violently gurgling hemoglobin from my nostrils, for all its generous abundance, for my utopian, arty, transhumanist-romantic purposes.

The drawing of blood, whether for performance, action, object, or in this case, painting, has always been accompanied by brutally cumbersome procedures, with hideously thick medical, fishing, or tailor's needles, or with the dull-witted, understood in the sense of "fucking sharp," barber's knives. Now if that's not an example of a naive, "boring", old-school professional attitude... No wedgies (laughs bitterly).

I don't know what this bio-retro narrative has to do with my artistic practice as an artist in Bulgaria, perhaps on a conceptual level the threads are critically loose, but I plan to smugly succumb to the irritatingly easy temptation, to paraphrase my favourite boxing and mma commentator Teddy Atlas - sometimes life speaks to art.


 

Non-Complete Blood Picture - documentation still. Photo: © the artist